сряда, 13 декември 2017 г.

Коледно, но не съвсем.

Тук съм. Малко мълчалива за декември. Прекалено тиха и безцветна. Без ентусиазъм и кудкудякане. Без върволица от картички (само 5 направени до днес).
 
 Нямам подаръци под елхата  - все още. Поне елха имам, и то благодарение на децата е украсена подобаващо. 

Ето, декември почти преполови, а аз не искам да се настроя коледно. Не че има проблем. Просто се уморих. Уморих се от всичките "ТРЯБВА" , които ме дебнат зад ъгъла.
ТРЯБВА да купиш подаръци на децата от баба им, чичо им, леля им, другата баба... Няма значение, че децата са пренаситени и къщата ни прелива от вещи, ти трябва! Поне едно пуловерче, триста петдесет и третата кукла, някоя друга говореща пластмасова глупост - да се купи подарък, иначе децата как ще се зарадват на Коледа?
ТРЯБВА да направиш картички за госпожите, те знаят, че винаги ти ги правиш, не може просто да купим.
ТРЯБВА   да купиш подаръци и на останалите роднини, с които ще се видим по Коледа ( 7 броя възрастни+4 деца)
ТРЯБВА  да измислиш нещо мило, ръчно и специално за колегите (+20). И да е различно от друг път.
ТРЯБВА да направиш нещо за коледния базар на голямото дете
ТРЯБВА да измислиш подаръци за децата в детската градина
ТРЯБВА да подбереш фотограф за коледната фотосесия. И да избереш дрехи на всички участници. И да ги купиш. И да ги убедиш да ги облекат.
ТРЯБВА да не забравиш педиатъра, счетоводителката, двете хазайки - те очакват поне картичка и красиво опаковани бонбони от теб
ТРЯБВА  да направиш работилнички за картички - кога ако не по Коледа?
ТРЯБВА  да намериш време да измислиш менюто за празниците
ТРЯБВА  да поиграеш навън на снега с децата
ТРЯБВА  да свършиш ужасно много задачи в работата, че да можеш да си вземеш два дни отпуска покрай Коледа
ТРЯБВА да направиш картичка и за шефа
ТРЯБВА  да напишеш дузина нови  публикации за Коледа в Картишока, и да са различни
ТРЯБВА  да измислиш интересни вдъхновения за новите предизвикателства  
ТРЯБВА  да пробваш нови модели картички, че тез старите наизуст ги знаем
ТРЯБВА  да  направиш и няколко бързи коледни албумчета
ТРЯБВА  да помогнеш с измислянето на елементите на дъските - играчки, които правите 
 ТРЯБВА да се видиш с приятелки
ТРЯБВА да идеш на коледното парти
ТРЯБВА да купиш нов килим на мама
ТРЯБВА да напишеш нови стикери за следващите празници
ТРЯБВА  да се наспиш, че изглеждаш ужасно
    .... този списък продължава с още около 60 точки. 
Всички тези ТРЯБВА  тежат като воденичен камък на шията ми и подтискат творческите ми импулси. Но пък понякога има едни прекарани 3 часа с приятелки в небрежно цапане наречено микс медия работилничка, които пораждат неочаквано добри комбинации.



  За финал, ето няколко снимки от процеса по изработката на последното платно. Знам, че ТРЯБВА да ги обработя преди да ги пускам, но ще ме прощавате :) Ако нещо не ви е ясно, поради факта, че ги гледате с "надолу" главата, питайте.










Предизвикателства/Challenges:  
Through the Craft Room Door – Anything Goes  
allsortschallenge - snowflakes
scrapping4funchallenges - anything goes
crazychallenge - christmas is coming

вторник, 5 декември 2017 г.

Коледно платно - урок в снимки

Ето ме с едно закъсняло обещание. 
Този месец в Картишок микс медия предизвикателства се вдъхновихме от темата за руската следа, руското пищно и натруфено творчество в крафт средите. 
Руските и другите близки нам народи имат особен и много ясно доловим стил. В микс медията за мен той се характеризира най-вече с използването на всякакви боклучки, подпъхването на дреболии тук и там и умението да накараш тази сбирщина от "неща" да изглежда като едно цяло и завършено творение. 
Това, последното, сериозно ме затруднява. Първо, все ми се свиди да си хабя материалите за една творба като с тях мога да направя още поне три други. Второ, все ми се вижда незавършено платното. Но за предизвикателството се бях амбицирала, още повече че се сдобих с известно количество нови материали на украинската марка Фабрика Декору, която Нели от uau.bg внасят в България. Харесват ми тяхните продукти, фаворит са ми блестящите прахообразни боички. Имат  и красиви хартии, идеални за платна и други микс медия проекти.
Ето какво измислих финално, в няколко стъпки:
 Платното беше десета употреба - някакви сини експерименти имаше отдолу, после стенсил и паста, но замазах смело :) и започнах на чисто.

  Тук извадих цял куп ненужни нещица като марлята, която така и не си намери място.
 Вярна на търсения стил започнах с остатъците от чипборда, вместо със самия него.
 Тук все още мацам грунда с четка, но това бързо се променя.

Видно е по пръстите ми, че вече съм зарязала благоприличието.

 Ако търсите да прочетете надписите от стенсила по платното - сори, затрих ги някъде в бъркотията.
 Малко прахообразни боички никога не са излишни. Това кафяво е много топло и меко - идеално ми се вписваше в концепцията за "мека топлина".

 Следва едно махане и слагане на боклучки, зебло, портокали и тн.
 Много свежи тез портокали, но им сложих и канела за разкош.

 

Ето финалния резултат. Исках да постигна усещане за топла камина, сгушени хора на топличко, мирише на домашни сладки и портокалов сок, а навън вали снежец и радва децата. Идилия в планината и в дома.
Дали съм успяла поне малко, вие ще кажете. Ще се радвам да видя вашите руски зими в Картишок.
Предизвикателства/Challenges:  

сряда, 29 ноември 2017 г.

Бебешки албум с хартии от Фабрика Декору

Миг преди да дам старт на коледните публикации, бързам да покажа едно албумче за малка сладка бебка. Поръча ми го една колежка с молба да е много нежен и бебешки, без да е натрапчиво и само розов. Е, не можах да избягам съвсем от розовото, но то пък си му отива.

 За да го направя, използвах хартии и декорации на Фабрика Декору от uau.bg.
Харесаха ми тези сладки слончета, които подхождат по всякакъв повод. Оставих си няколко за следващите бебшки картички, че са ми толкова трудни обикновено...
 А благодарение на хартиените елементи цялостната изработка на албума ми отне точно две вечери.
Тук там добавих малко розова и жълта боя през стенсил филмова лента, дантелки и малко дрънкащи елементи за корицата за забавление на малката получателка. Ето как изглежда и отвътре.



Ето и още няколко детски картички от последните седмици.






Както и един смешен домат за колега:

понеделник, 20 ноември 2017 г.

От АЕЦ Козлодуй до Златна сватба

Ето ме тук с една история в снимки. Началото започна със следния разговор:

Приятелка: "направи ми платно за свекърва ми"

Аз: "какъв е повода?"

тя: "Златна сватба" . Представям си го нещо в черно-бяло

Аз почвам да мисля как да съчетавам златната сватба с черно бяло. Междувременно разбирам, че има и снимки. Някакви снимки, които трябва да сложа по платното. Чакам. Чакам. Снимки получавам в последния възможен момент - ден преди да изляза в отпуска и да хукна към Огняново.

Приятелката: "Пращам ти снимките, но съм ги снимала с телефона и са лошо качество. Трябва и поканата да вмъкнеш някъде"

Аз: " ми тогава ще ги правя снимките  в сепия, тъкмо ще ми се върже със златното"

Тя: " Все ми е едно, само сложи някъде АЕЦ Козлодуй, че е важно".

Шах с пешка.

Ми сложих го, какво да я правя като ми е любима приятелка. Тръгването ми за Огняново се отложи с 4 часа. То не беше мазане, слагане, махане и чудене... което мъж ми фотографираше докато нервно потропваше срещу мен. Та ето го процеса на творене.


Дотук беше с картинката на АЕЦ. Първо я залепих а после се замислих как да я скрия.

Здраво мацане със златна зърнеста паста.

Редене на ненужни хартийки за обем. По погрешка или зашеметеност нацапах ъглите с бяла акрилна паста през размазан стенсил.

Тук се усмихвам щото още не съм видяла каква мацаница става.

Изпадам в див размисъл и вадя нови боклучки навсякъде около мен.
Нали съм чувала, че по сватбите слагат и малко синичко - та и аз така - залепих едно синьо.
Мацам с ръце да замазвам всичко дето е останало от АЕЦ-а.
Опитвам с ноти в дясно - и те белеят и не ме кефят. Изпадам леко в паника - нямам идея какво следва.
Нотите биват изстъргани. Остава ми петно.
Хаха колко интелигентно - ще го закрия с кафяво картонче.
Сещам се че имах и едни снимки да слагам. Печатах ги на принтера вкъщи и после ги лакирах. Залепих ги на кафяво картонче за да стоят твърди.
Пак магам и слагам боклучки, тюл, който боядисвам в кафяво, едно сърце с надпис...навивам текста на поканата на руло и го защипвам нейде отдолу.
Снимките хич не се нареждат както искам - развалят ми композицията.
Това махане и слагане продължава няколко часа. Гледам отдалече, отблизо и се чудя.

Тук там мажа отгоре с други цветове, потъмнявам краищата с тъмно кафява акрилна боя.
Гледам и се чудя. Харесва ли ми или да започвам отначало?

Вадя още нещица.
На мъж ми почва да му писва.
Хвърлям последен дълъг поглед отблизо и далеч и решавам да  финализирам процеса. По-добре не мога.

Ето как изглежда и крайнния резултат отблизо. От АЕЦ остана само един символ, но мисля той говори достатъчно на хората, свързани с него. Исках цялото платно да внушава носталгия, романтика и да блести в златни краски, така както е блестяла любовта им през годините.

 Те си го харесали. Ревали, смяли се и му намерили място на стената в хола. И приказката свърши дотук.
Кати


Предизвикателства/Challenges:
Card ManiaCMC#98 Anything Goes / Всичко е Позволено
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...